“…the violin — that most human of all instruments…”

by gone; Сря Сеп 28, 2016 9:44 pm

“…the violin — that most human of all instruments…” Tumblr_o3nnm05tzT1qe6qk8o6_250

Name: Phillip Nicholas Moran
Stage name: Julian Moran
Age: 28
Occipation: Violinist
Group: Celebrities
Faceclaim: Theo James

Залата притихна. Всички погледи бяха вперени в младия цигулар. Един от зрителите прочисти гърлото си, прекъсвайки идеалната тишина, но това не можеше да смути младата надежда. Нищо не можеше да го откъсне от мислите му, от онзи прелестен хаос, който го унищожаваше. Знаеше, че това е вечерта на живота му. Всички тези хора бяха в залата заради него, но това не го смущаваше. Единствено музиката можеше да развълнува сърцето му. Той живееше за нея и щеше да умре за нея. В ръцете си държеше не каква да е цигулка, а Страдивариус. Цигулката беше изработена през най-добрите години на гения Антонио Страдивари. Имаше ли по-достоен инструмент за това изпълнение? Нямаше по-достоен инструмент за Джулиън Моран. Мълчаливото вълнение на публиката растеше, изпълвайки въздуха с напрежение, с очаквания. Това щеше да е изпълнението на десетилетието, защото Джулиън Моран беше цигуларят на неговото поколение.
Тишина. Секунда след това мелодията изпълни залата.

И изведнъж той отново се намираше в публиката. Седеше до родителите си и очакваше с вълнение изпълнението на любимия си цигулар. Музиката беше живота на момчето. Тя му носеше емоцията, от която се нуждаеше. След всяко изпълнение оставаше без дъх, а в мислите си създаваше нови и нови мелодии. Искаше да е по-добър, стремеше се към съвършенство, което не можеше да постигне. Още тогава, макар да беше момче, знаеше, че един ден иска да застане на сцената. Публиката щеше да притихне в очакване, а след това всички щяха да изричат неговото име. Съзнанието му се изпълваше с опасна амбиция. Един ден щеше да бъде по-добър.
Малкия Филип очакваше музиката да се разнесе в залата и не можеше да свали усмивката от лицето си. Очите му светеха и очакваха. Тази нощ щеше да промени живота му.

Върна се отново. Изпълнението му приключи. Тишина. И после публиката избухна в аплодисменти. Продължиха десет минути, а сърцето на цигуларя не трепна нито веднъж. Момчето, което някога беше изпълнено с надежди, вече го нямаше. Погледът му обходи залата, взирайки се в хилядите фигури, които бяха станали на крака. Нищо, не усети нищо. Музиката беше неговото щастие и неговото нещастие. Тя беше всичко, но защо тогава го убиваше? Обсебваше го и бавно изпиваше здравия му разум. Един ден от него нямаше да остане нищо и той го знаеше Джулиън беше готов да плати цената. И какво толкова? Дяволът искаше само душата му.
Някъде там някое дете искаше да бъде на неговото място.

by **Admin** Сря Сеп 28, 2016 11:17 pm

Одобрен си и приятна игра :)

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31

“…the violin — that most human of all instruments…”

“…the violin — that most human of all instruments…”

Re: “…the violin — that most human of all instruments…”