ЙеРим, Ким.

Тънкото парче коприна се плъзна между пръстите й.
-Какво си мислиш, че правиш?
Гласът й разсече въздуха като съскащо острие на кинжал и тя се извърна бавно към човека стоящ на няколко крачки от нея, обгръщайки огромната му фигура с тъмния си взор. Дългите му черни мустаци, грижливо сплетени на тънки плитки, падаха върху грижливо извезаните със златни нишки одежди, косата му беше стилизирана по последна мода и от нея се носеха поне два вида благоухания. От глава до пети, всичко в облеклото и аксесоарите му беше безопретно и дори караше дебелината му да не е толкова неприятна, колкото би била по принцип. Цялото му излъчване крещеше, че мъжът се чувства невероятно добре в кожата си и много добре знае позицията си. За секунда по лицето му пробягна подигравателна, докато се опитваше да прецени ситуацията, и без особено усилие попита почти вежливо:
-  Извинете? - хитрата усмивка се разстла по устните му.
-  Това не е коприната, която поръчахме. - гласът на ЙеРим не се промени за секунда, продължавайки да излъчва единствено студ и неприветливост.
Търговецът не сдържа смеха си, който разтърси тюлените ефирни завеси, които падаха свобдно от тавана, създавайки илюзия, че стаята няма край или начало:
-  Простете, но отличното образование на милейди сигурно явно не е осигурило необходимите познания за видовете коприна и качеството им, а се е концентрирало върху далеч по-важни области от дворцовия живот.
Безвкусната му обида, доставена по възможно най-деликатен, но някак простоват начин, по никакъв начин не беше направила впечатление на ЙеРим, която отдавна беше решила какво да направи.
-  Нима? - ъгълчетата на устните й се раздвижиха едва доловимо, създавайки призрачно подобние на усмивка.
С няколко грациозни стъпки, младото момиче се приближи до масивното бюро от махагон и със замах измъкна огромна ножица от един от шкафовете. Преди търговецът дори да успее да премигне, металното оръжие беше създало тънка резка в нежния плат. Наблюдавайки ужаса в очите му, ЙеРим невъзмутимо го бе върнала в шкафа, а секунда по-късно беше размахала малък златен звънец, след което в стаята чинно беше влязъл един от слугите.
-  На Вашите услуги.
Вдигайки съвсем леко раздраното парче коприна, тъмнокосата каза с възможно най-много смирение и разочарование в гласа си, колкото можеше да събере:
-  Господин Лий смята, че подобен плат е подходящо облекло за императора.
Цялото достолепие на богаташа се беше изпарило и дало път на видимо притеснение. Платът беше от коприна, една от най-добрите, които ЙеРим беше виждала, но перлите на врата й не бяха там случайно. Подарък към писмо с кратка молба от друг определен търговец, който бе обещал повече, стига да му помогне да затрие конкуренцията. Младото момиче не беше могло да откаже - не защото се страхуваше, че ще й навреди, а защото се страхуваше, че времето й изтича и трябва да подготви бягството си възможно най-бързо, а за целта й трябваха всички средства, които можеше да събере. Никой нямаше да я пусне да си тръгне доброволно - толкова много години обучение и средства бяха вложени в нея, че сигурно биха предпочели да я видят мъртва, отколкото избягала.
Едва изрекла думите си, търговецът се бе проснал върху мекия килим, молейки за прошка, но вече беше твърде късно. Дворецът беше пълен с хора, които слухтяха и наблюдаваха движенията на всеки жител, и слугата, който беше влязъл чинно бе изпълнявал дълга си, седейки в непосредствена близост до рамката на вратата, така че да може да чуе разговора, но не достатъчно близо, че да стане подозрителен. Това и тюловете, които се спускаха от тавана бяха създали нужното прикритие за Йерим, така че да скъса плата незабелязано и да остане напълно невинна в очите на всички. Така в съзнанието на слугата, търговецът беше обидил императора не веднъж, а няколко пъти - първо, коментирайки качеството на образованието в двора и втори път, доставяйки дефектен плат за Негово Величество. След минута в стаята бяха влязли няколко от стражите, които изведоха съкрушения мъж. Дори и да се разминеше със смъртно наказание, беше повече от очевидно, че с бизнеса му е свършено.
След няколко минути, стаята отново беше погълната от тишина, а ЙеРим беше останала сама със себе си.

***

Никой не знаеше чия дъщеря е. Носеха се слухове кой е баща й, но нито един от тях не беше потвърден и след първите десет години хората просто бяха престанали да се чудят и бяха приели факта, че произходът й ще си остане загадка. От друга страна, всички познаваха майка й - наложница доведена от неизвестно място, говореща за друг свят и странни машини, която беше починала едва няколко години след раждането й, оставяйки ЙеРим напълно сама. Останалите жени, живеещи в двореца, се бяха смилили над малкото момиче и бяха решили да я отгледат като една от тях - синовете имаха шанс да станат наследници, но дъщерите винаги продължаваха традицията и заемаха мястото на майките си в двора, или напускаха и никой повече не чуваше нищо за тях. ЙеРим беше останала и от малка бе започнала да учи какво значи да живееш в дворец пълен с интриги, сплетни и манипулации. Една грешна стъпка можеше да коства не просто нечия позиция, но и нечий живот и ЙеРим бързо бе разбрала, че трябва да направи всичко възможно, за да не се окаже нейния. Годините прекарани на границата между висшето общество и това да си нищо повече от роб, й бяха дали перспектива къде и как да се държи, най-вече оформяйки флуидния й характер, който можеше да се променя според хората и обстановката. Най-честоз играеше ролята на крехко и изтънчено момиче с изискан вкус за скъпи неща и нацупена малка принцеса, която трябва да получи всичко, което пожелае. Това й беше спечелило подигравателния прякор - Стъклената принцеса - същество, което е крехко и прозрачно за околните ... които правеха грешката да вярват в показната й повърхност. Като обучаваща се за компаньонка, ЙеРим имаше познания в много сфери, за да може да изпълни дълга си правилно - умееше не просто да разговаря за изкуства и книги, но и за политика и винаги знаеше къде е границата, когато трябва да си замълчи. Тъй като беше сравнително млада, едва на 17 години, все още не беше представена в двора официално и не беше имала задължения включващи прекарването на нощта с някого. Досега само беше присъствала, когато я обучават, но се надяваше тайно, че някак си до тогава ще измисли как да се измъкне от участта да стане една от поредните пълноправни наложници в двора.

име: КимЙеРим, 金藝琳
години: 17
дарба: деветоопашата лисица, 九尾狐, 구미호
прякор: Стъклената принцеса
местожителство: кралство Удзин, the parallel world
занимание: подготвяна да стане наложница
fc: kim so hyun