nature always wears the colors of the spirit.

• Roselyn Annabelle Green / Katherine Joanne Lockheart  
  twenty-one  
  Transcendental  
  cursed witch
  има сергия за ръчно направени от нея бижута, както и една която е само за лековити растения и антикварни предмети  
  кралство Кейлит
  her good side and her bad side now has two different looks but share the same body
  Roselyn looks a lot like Daisy Ridley / Katherine looks a lot like Alycia Debnam-Carey
  

"Какво би станало, ако двете ти половини са толкова различни, но всяка една от тях се появява по различно време?"
"Кой си?", "Какво си?"
"Какво искаш и желаеш наистина?"
Толкова много въпроси, но дали отговорите им можеха да бъдат и толкова лесни, колкото е да ги зададеш.  Може би просто трябва да погледнеш отражението си в огледалото и всичко ще се изясни... може би.. а може би дори и собственото ти отражение не беше съвсем истинско
"Аз съм теб, Роуз"
"И ти си мен... само, че двете нямаме нищо общо по между си"
Аз съм оригиналната и истинска Роуз Грийн. Момичето,  което винаги е имало леки проблеми с психиката и се мислеше за две различни червенокоски - една добра и една не чак толкова. Момичето, което още от малко непрестанно се забъркваше в неприятности и което си мислеше, че спокойно може да бъде Кралица на Вселената и което обичаше да се забавлява по най-различни начини, някои които дори не са за споменаване. Момичето, което заради ината си и разбиранията си, че всичко в живота е просто една игра, в която няма как да има друг победител освен самата нея сега се беше оказала затворничка в собственото си тяло. И ако в това нямаше някаква странна нотка на ирония. Явно съдбата си играе с мен и ме наказва за всичко, което правех преди. Но нима заслужавам точно това? Какво мислиш, Роуз? Заслужавам ли го? След като се мислех за велика и че светът ми принадлежи. След като се чудих как повече да наранявам хората около мен, макар и понякога неволно, заради това че не успявах да увладея твърде силната ми магия. За това че колкото повече получавах, толкова повече желаех и с две думи исках всичко. За това че тъкмо, когато си мислех че животът няма как да е по-прекрасен и открих най-важният човек за мен, провалих всичко и то по-толкова глупав начин. Все едно наистина бях теб в онзи момент, Роуз. И ето сега вместо всички да виждат мен през цялото време- красивата, забавна, умна, независима и проблематична Катрин, виждат теб, скъпа моя Роуз. Моето друго глупаво, наивно и сладко Аз, което толкова мразех и което вярва в доброто и в приказките, което не знае как да се забавлява, но за сметка на това се опитва да намери всичко добро в човека отсреща, което вярва на всички и всичко, което е като малка заблудена нежна птичка в жестокия заобикалящ свят. Ах, само ако не бях толкова заслепена в себе си тогава, ти никога нямаше да се появиш за толкова дълго време. Ако можех да върна времето назад щях веднага да го направя и нямаше да позволя това да се случи. Щях да се спра в онази игра и онази стара и много по-силна вещица от мен нямаше да ми причини това. Нямаше да ме превърне в това, което съм сега. Ти щеше да си просто моето детско Аз, което понякога се появява за части от секундата, за да ми напомни за прекрасният ми живот тогава. И само толкова. Но ето, че сега ти живееш живота ми и само го проваляш. Аз знам всичко което ти правиш и си мислиш, точно както и ти знаеш всичко за мен. Единствената си, която знае всичко за мен и може би точно за това те ненавиждам дори още повече.
"Ти си мен"
"И аз съм теб, Роуз"
"Аз съм твоето друго по-хубаво Аз"
"Аз съм Катрин Локхарт"