holden oberline

Най-важното е как ще влезеш. А аз влизам винаги добре. Полагам старания за това. Иначе въобще няма за какво да ходиш. В петък бях на прием. Естествено, всички бяха там, но моето присъствие веднага се забеляза. Разбраха кой съм. Влязох, само се представих и веднага цялото внимание се насочи към мен. В светското общество е шик да знаеш френски. Не искам да бъда нескромен, но аз блеснах. Аз бях звездата. Костюмът ми беше проектиран специално за мен от самия Аркадиус. Изглеждах божествено. Банкети, световни премиери, пътувания в чужбина. В това се състои моят живот. Винаги с изключителна симпатия съм се отнасял към Франция. Нали Париж е столицата на модата. Запознат съм с всички колекции прет-а-порте, с Версаче, Диор, от полските обожавам Аркадиус. Сега той е най-тренди.

Покупките! В това е моят живот! Наскоро при Гучи си намерих едни очила от последната му колекция. Супернамаление. 2800. Защо ми е иначе да бъда неприлично богат? Колкото обичам покупките, толкова обичам и да ям, но за съжаление съм на диета. Хубавото е, че по тялото ми няма и грам мазнина. Захарта - смърт. Оризът - бяла смърт. Йогурт. Ябълка. Макароните - смърт. Може да се яде само козметичен памук. Моят Жан-Пиер, уви, също трябваше да внимава какво яде. Когато си на 40 години, обмяната на веществата вече не е същата. Той е дипломат и има връзки навсякъде. Целият свят е наш. Видяхме се преди месец. Беше ми приготвил изненада и заминахме на ски в Алпите. Прекарахме си чудесно, а аз, понеже не карам ски, през целия уикенд бях в СПА-центъра. Върнах се като прероден. Докато той се спускаше, аз - в СПА. Много ми се иска да отида на палатка на полското море, разбира се, дори го обмислям, но там не става на скъпи обувки. Мазурските езера ли? Шчирк ли? Какъв Шчирк? Сега се ходи на Мавриций, в Алпите! В самолета - задължително овлажняващ серум! Един за лицето, втори под очите. Най-добър е на Шанел. И термална вода са напръскване. Задължително. Все пак промяната на налягането и климатикът изсушават кожата. Да, сега само тазм се ходи. Това Майорка, Ибиса вече са демоде.

Наскоро се уговорих с Жан-Пиер, че за този уикенд ще дойде при мен и ще си прекараме заедно. Като начало отидох на фризьор. Боже, какъв масаж на главата ми направиха! Естествено, платих цяло състояние. Вечерта отидохме в едно обикновено ресторантче, просто така, за екзотика. Бях с най-новата риза от Версаче. И Жан-Пиер, откъдето и да го погледнеш, също изглеждаше великолепно. Всичко беше окей, докато не поръча Дом Периньон. Изпи го, а след това мина на уиски - едно, второ, трето, седмо, десето. После престанах да ги броя. Беше толкова жалък, спъваше се, пърдеше, фъфлеше колко много ме обичал. Как само го ненавиждах тогава. През целия следващ ден беше махмурлия и се скарахме на кой филм да отидем. Казах му, че щом не иска да отидем на който искам аз, тогава въобще никъде няма да ходя. Толкова се нервирах, че ме заболя главата. Наистина ме болеше. Не можех да се превъзмогна: нито да легна с него, нито дори да го целуна. А Жан-Пиер, този чудовищен егоист, започна да крещи, че му е писнало от моите капризи и че не желае повече да ме види. Стана, опакова си нещата и си тръгна.

Изведнъж останах сам и нямаше с кого дума да разменя. Седнах на пода, без въобще да знам какво да правя. Кой ще ми плаща сметките сега? Кой ще ме води в чужбина? Вярно, неприлично богат съм, но не обичам да харча собствените си пари, когато мога да се възползвам от тези на другите. Седях пред огледалото, погледнах се и изведнъж заплаках. Да изляза от къщи, да хукна след него, да го умолявам да не заминава? Не! Какво да правя? Обадих се на една приятелка, но не можела да разговаря, обадих се на друга, джиесемът ѝ беше изключен. Позвъних на мама, но тя беше на прием и каза, че ще ми се обади след няколко часа. Изпаднах в паника, кой още ми оставаше? Набрах татенцето. Вдигна. "Здравей, татенце, можем ли да поговорим?". Не можеше, мамка му, за стотен път, за хиляден, за милионен, вече не ми се брои, той не можеше. Както винаги беше пиян, фъфлеше колко много ме обича. "Синко. Много те обичам. Синко. Купихме ти твой собствен дом, за да не се прибираш повече вкъщи. Нищо не ти липсва. Синко. Нищо.". Не можех да понасям тишината в къщата. Какво да правя? Да гледам телевизия? Пълна скука. Да изчистя? Не умея, а и освен това - маникюра. Може би да пийна? Уиски. "Обичам те." Не. Не. Не! Излях го в мивката и се погледнах в огледалото. Вече знаех какво ще направя. Обух си само обувките и бегом до колата. Свикнал съм навсякъде с лимозина и личен шофьор, но изпитвах отчаяна нужда от уединение. Карах със 120, четири пъти минах на червено, паркирах както падне, пресякох улицата като стреля и влязох в магазина. Погледнах рафтовете, цветовете, стотиците дрехи, купищата бельо, редиците от обувки, закачалките с блейзъри, ризите, аксесоарите, джинсите и едва тогава се успокоих. Всичко ми харесваше. Вземах с пълни шепи и отивах в пробната, а продавачките само се ровеха за по-малки размери и сменяха моделите. Най-напред ризите - от всички цветове и различни десени. Сетне бельото. Скоро дойде ред на дънките, късите панталони, тесните панталони, които подчертават божествеността ми. Обувките. Отнасяха се с мен все едно съм Крал. Аз наистина съм Крал. Обичам мъжете да се отнасят с мен като с Кралица, но нали Крал е най-високата титла? Върнах се спокойно вкъщи, облякох се, застанах пред огледалото и видях един силен, зрял, млад Крал. А оня идиот нека съжалява. Да върви по дяволите. Въобще не ме интересува. Ще си намеря друг. Този не беше от най-добрите, на него всъщност вече дори не му ставаше. Какво унижение, толкова да му е малък, никакво удоволствие. Най-много за 2 минути, или въобще. И тия негови: "Извинявай, скъпи, може би следващия път?" или "Хубаво ли ти беше?". И като добавка: 40 години и стърчащ корем. O, putain! Къде ми бяха очите? Ще си намеря друг, който ще е господар на секса и най-после ще ме накара да изживея удоволствие на световно ниво. Навремето какви любовници е имало, а сега?! Поне са умеели да те докарат до оргазъм. На мен още не ми се е случвало.

Както и да е.
Аз съм си Холдън завинаги и също толкова завинаги си оставам неприлично секси и богат.
Животът няма как да бъде по-прекрасен.