Fly me to the moon. Let me play among the stars.

Съсредоточи се! Не бъди глупава! Ходи изправена! Бъди сериозна!
Понякога ѝ писваше да ѝ повтарят всичко това. Тя не беше дете. Вече не. И можеше да спазва тези неща, но също така искаше да е малко по-свободна.
Майка ѝ била дъщеря на заможно аристократично семейство, а баща ѝ херцог по наследство. Било уреден брак и малко по-късно се появила Беа. Една година по-късно се появила по-малката ѝ сестра. А две години по-късно и втората ѝ сестра.
От малка ѝ повтаряха колко важно е положението на една дама. И уроците по обноски започнаха да се нижат един след друг.
Усещаше разочарованието у родителите си. Беше на деветнайсет. Крайно време, за да се омъжи, но този, който трябваше да я поиска просто не се появяваше. Баща ѝ винаги бе искал момче, но нямаше. Затова сега, трябваше да готви дъщерите си. И двете вече бяха омъжени за видни херцози и тъй като Беа остана последна велики надежди бяха положени на раменете ѝ, но желанията на баща ѝ бяха абсурдни. Искаше да я омъжи за принц. Искаше от нея да бъде кралица. Тя никога не бе виждала себе си като такава, но очевидно болните амбиции на баща ѝ чертаеха нейният образ на трона до някой бъдещ крал. Майка ѝ също споделяше желанията на баща ѝ и в съзнанието на Беа всичко това изглеждаше толкова непосилно. Дори и да бе дъщеря на майка си, която бе лекувала всяка настинка на принцове и принцеси, кралици и крале. Дори и да бе дъщеря на баща си - херцог със свое херцогство и дори една доста добра лична армия отново не виждаше как някой бъдещ принц би поискал да се омъжи за нея. И може би родителите ѝ трябваше да имат това предвид. Сестрите ѝ бяха сгодени още на по седемнадесет и имаше много кандидати за ръката на Беа през всичкото това време, но баща ѝ отказваше. Жаждата му за влас беше така силна, че заслепяваше преценката му.
- Ваше Величество. - гледаше баща си в очите докато репетираха начина по който трябваше да се представи пред принца.
Силен удар се стовари на лицето ѝ. Болка се разнесе по кожата ѝ попарвайки я. Очите ѝ започнаха да се пълнят със сълзи.
- Не смей да плачеш! - изкрещя баща ѝ и тя цялата подскочи уплашена от резкия му тон. Преглътна нервно и запремига с очи, за да прогони сълзите.
- Гледах те в очите. - изстреля сигурно и послушно като войник. Понякога наистина се чувстваше, че е част от неговата армия, а не негова дъщеря.
- Отново, Беатрис! - леденият му глас беше готов да разреже плътта ѝ. Тя просто кимна смирено и се опита да започне от начало.
- Ваше Величество. - лека усмивка, наклонена към пода глава. Всичко в нея трябваше да излъчва покорство и смиреност, но и сигурност. Никой не би искал безхарактерна жена за съпруга, но и всеки харесваше тя да се смирява с мнението на своя съпруг. И Беа се опитваше да се превърне точно в такава жена.

1.- Аристократите са ОБИКНОВЕНИ ХОРА!!!! Не могат да имат дарби, да бъдат свръхестествени създания! Моля те, отново прочети групите и темата, озаглавена ВАЖНО!
2.- Напиши в кое кралство живее героинята ти, защото това е малко или много важно. Трябва да си избереш едно от трите, посочени в темата ТРИТЕ КРАЛСТВА!

Извинявам се. Забравих, че нямаха дарби.
Иначе щях да вписвам кралство Кейлит, но явно съм забравила.
Отново се извинявам.