Crystal ☾ The saddest word in the whole wide world is the word almost

Пронизителният звук от будилника се разнесе, като далечно ехо из главата и'.  Протегна ръка и все още със затворени очи напипа бутона за спиране на дразнещия звук, който сякаш стържеше по неравна повърхност. С мъка се отдели от възглавницата, знаеше че този ден е специален, но нетърпението, което бушуваше вътре в нея, не я остави да мигне цяла нощ. Чувстваше се изтощена. Нахлузи един раздърпан пуловер и стари избелели джинси, вехтошарски стил, но удобен, защото тя не беше от хората, които да привличат вниманието. Огънчето от запалката проблесна в очите и', запали сутрешната си цигара, а свежия въздух влизащ от отворения прозорец, сякаш галеше страните и', действаше и ободряващо.
След час трябваше да бъде на летището, за да се качи на самолета за Сан Франциско, и докато другите пристигащи, са чакани от семейство и приятели, Кристал сама трябваше да намери обратния път до домът от своето детство, онзи който в неделните сутрини се изпълваше с мирисът на домашно изпечени бисквити. Е, тази магия се разпадна, когато родителите и' разбраха, че тя не желае да продължи семейната традиция, като се посвети на учението в престижен колеж, още от малка странеше от всичко това, странеше от брат си, от сестра си, които следваха житейските стъпки на своите родители. Чувстваше се нещастна, тя не жадуваше да бъде златна птичка в кафез , искаше да бъде волна, живота и' да зависи от нея самата. Този блян и' причиняваше болка, защото най - близките и' не искаха да я разберат, не и' простиха за това, че иска да бъде себе си А тя мечтаеше за друго, мечтаеше да посети всяко кътче от многоликата планета Земя, искаше да изучава света, да разбере смисъла на живота и едва тогава да се посвети на семейните традиции. Може да се каже, че този момент дойде, а всички онези, които смяташе за семейство, щяха да странят от нея, наказвайки я за дързостта си. Живота е жесток учител, но на какво ли още, ще я подложи..